Показвания миналата седмица

събота, 18 декември 2010 г.

За разочарованието

  Не сте ли забелязали как дори и в най-прекрасните ни моменти хората ни разочароват и ни карат да страдаме... проблемът е че всички си мислим, че само най-близките ни ни разочароват до степен на пукане...но мисля че не е така... разочарованието от непознат, от не толкова близките ни,  дори и само от познати също е много гадно чувство... срещнал си някой познат... поговори ли сте ... той ти разказва нещо... за част от безценното си време мислиш за това... но кво ти пука, отдавна вече не сте близки...но скоро около теб се случват подобни неща...продължаваш да мисли помалко, помалко и 1 прекрасен ден просто в съзнанието ти изплува ясна оформена идея. И какво става...нищо. Човекът е създаден да работи в екип, а не да е werevolf.. но дали това го осъзнаваме и сега. От времето на пичовете дет са поддържали огъня в пещерата един след друг и са ходили на лов заедно за да обградят животинката май се е изтекло доста време.. хората са станали задници, всеки си гледа шибания мизерен животец и не му пука за другите... е да ама утре ще ти потрябва от оня еди си кво си и той ще ти го сложи като надарен негър в азиатка тийнейджърка... е да, ама за кво да му прайш гадно на пича...кат си живееш мизерния животец, поне не му трови и неговия...
  Ето така хората се разочароват...едни от други.. от по-далечните познати..през продавачката, която виждаш всеки ден, докато стигнеш хората, които си мислиш, че обичаш... е да ама накрая след като няма кого да разочароваш повече...посягаш и на себе си... правиш неща, които си смятал за отвратителни...знаеш за постъпките си...ама кво да направиш...винаги може да е повече... но дали ще успееш накрая да живееш със самия себе си.

For a begging

   Може би наскоро у мен се появи желанието да създам този блог. Всъщност беше обмислена нашироко идея за това как да покажа на хората мнението си - не че е важно за повечето от Вас, но предполагам че цветущият начин на изразяване ще допадне на някои от потребителите в интернет. Идеята ми се породи след няколко дневно гледане на сериалче, свързано с нещастната (или не чак толкова съдба) на писател, саркастичен като на студент със спрян ток в общежитие и ценящ живота като момичето стоящо на бара, чакащо следващия, който ще и купи питие в замяна на няколко минути смазване на егото...
   И така де, ето тези дни гледам социалната мрежичка - най-голямото семейство в света - и постоянно 2-3 момичета смятат статуси за обвързаност...еми добре де за кво пишеш че си обвързана, като сама си знаеш, че само сте се натиснали...и знаеш че понеже си лесна е малко вероятно той да те помисли за достатъчно стойностна, че да иска да е с теб... или май това ти беше целта - няколко секундно удоволствие /ако е успял да ти го даде/ и няколко бързи реплики от сорта на - ъъъ сори трея тръгвам :> ами ок ... а какъв пример ще дадеш на децата си, дали си достатъчно интелигентен да ги излъжеш, за това което си бил... дупка или краставица съответно... щото все пак това се отнася и за момчетата... о колко си мъжествен - нямаш нито 1 косъмче, клатиш задник по-добре от момичетата в опит да танцуваш и се оглеждаш за най-лесната...или за най-известната... :Х КЪДЕ ОТИДЕ РОМАНТИКАТА... баси клишето дето написах, ама си е така... 1 ден малкото ти момиченце ще дойде и ще те пита: родител искам довечера на купон у оная... ма хуу ти като знаеш кво си правил като млад, дали няя да я накажеш да стои до теб цяла вечер.. не знам ... както и да е... лошото е, че почнаха всички да се държат така покрай няколко човека.. а дали те са хора :) смисъл нали при животните има игра между мъжкарите за женската и после дан-дан...еякулация и поколението е на лице... тогава точно тез пичове с какво са по различни от пернатите или косматите ни приятели... ?