Показвания миналата седмица

събота, 18 декември 2010 г.

За разочарованието

  Не сте ли забелязали как дори и в най-прекрасните ни моменти хората ни разочароват и ни карат да страдаме... проблемът е че всички си мислим, че само най-близките ни ни разочароват до степен на пукане...но мисля че не е така... разочарованието от непознат, от не толкова близките ни,  дори и само от познати също е много гадно чувство... срещнал си някой познат... поговори ли сте ... той ти разказва нещо... за част от безценното си време мислиш за това... но кво ти пука, отдавна вече не сте близки...но скоро около теб се случват подобни неща...продължаваш да мисли помалко, помалко и 1 прекрасен ден просто в съзнанието ти изплува ясна оформена идея. И какво става...нищо. Човекът е създаден да работи в екип, а не да е werevolf.. но дали това го осъзнаваме и сега. От времето на пичовете дет са поддържали огъня в пещерата един след друг и са ходили на лов заедно за да обградят животинката май се е изтекло доста време.. хората са станали задници, всеки си гледа шибания мизерен животец и не му пука за другите... е да ама утре ще ти потрябва от оня еди си кво си и той ще ти го сложи като надарен негър в азиатка тийнейджърка... е да, ама за кво да му прайш гадно на пича...кат си живееш мизерния животец, поне не му трови и неговия...
  Ето така хората се разочароват...едни от други.. от по-далечните познати..през продавачката, която виждаш всеки ден, докато стигнеш хората, които си мислиш, че обичаш... е да ама накрая след като няма кого да разочароваш повече...посягаш и на себе си... правиш неща, които си смятал за отвратителни...знаеш за постъпките си...ама кво да направиш...винаги може да е повече... но дали ще успееш накрая да живееш със самия себе си.

1 коментар:

  1. Не мога да ти дам кой знае каква градивна критика, понеже нищо не разбирам от блогове, но ми се струва, че са ти малко в хаос мислите, губи ми се на моменти нишката. Иначе мога малко да поспоря. Не мисля, че непознати могат да те разочароват чак до степен на това да ти пука и да ти е гадно, това си е един вид друго разочарование. По скоро разочарование от света, от наредените му работи, от всякакви други фактори, които почти нямат общо с човека. Разочарован си от нещо, когато си очаквал нещо, когато си вярвал в нещо. От непознат нищо не можеш да очакваш.Той е просто част от някакво цяло, един общ знаменател от непознати хора, някакъв свят. От непознат не можеш да бъдеш разочарован, но от този целия свят - определено. Което на моменти те прави много по-безсилен от това да те разочарова някой близък, просто защото трудно ще промениш нещата. А за това дали ще започнеш да разочароваш себе си и дали някого въобще ще започнеш да разочароваш - зависи от теб самия.

    ОтговорИзтриване